Един подир друг се изнизват горещници –
шепа разпилени мъниста от огън –
и бесува денят – непокаял се грешник,
и след залез ругае пиян, вместо сбогом.
Чак до кръв е забило петите си лятото
във плещите солени на морския бряг,
две сълзи от топола, две безмълвни проклятия
предвещават смъртта му. После есен и... сняг.
После цял керван галопиращи делници
и недели със дъх на кафе и смокиново сладко,
незараснали рани от срещите с вятърни мелници,
нерви, криво-ляво зашити с милувка, за кратко... ...