Зазимяване на старата къща

27.10.2012 г., 14:53 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 2

1143 0 2

Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното,
листо от вятъра изпуснато
и на пчелите отбръмчаното,
с такава сладост лепнало по устните.
Почуквайки по черчеветата на дните,
прозорците на своя свят зазида.
Човекът, който будеше петлите,
целуна лятото... и си отиде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сънят на Медуза
Дори морето да обърне гръб

Накуп аз призори не бях събрал все още звездните карфици, когато хвърли своя свилен шал луната в мои...
Февруарски валс

Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
Сън

Любовта ни удари се в тъмния ръб на времето, странно замръзнало и хладно се гледахме, обърнали гръб ...

Още произведения »