Здраво копеле са моите нерви...
Уж ни беше приятел,
а ни предаде на палачите голи.
Без да мислиш,
че те - другите,
ще ни драскат с нокти,
ще смучат нощите ни,
кръвта ни,
а ти ще гледаш безучастно
как ставаме за всичко... за всички.
Здраво копеле са моите нерви,
здраво.
На плюс и минус издържат,
но
двете сови вече няма да се усмихват.
Не им стигнаха силите.
Лизнаха небето с крилата си,
пък ти се усмихваш ехидно.
Има ли още след нас? Има.
Не знаеш да броиш, а аз си питам.
Заради всичкото бяло, заради тях,
не трябва да отскачам встрани.
Желязо ще стана. Бетон. И куп други работи.
(Ботушите ми
са обръгнали на мокри локви),
пък и
ръцете ме сърбят… за чистене.
За да сме квит, да няма обидени,
ще започна от мене си.
(Останали са много въшки, много
и земни грешки в кръщелното
ми омотани).
Ще издърпам възлите
със зъби,
заради рибаря в мен,
който тъй и не успя
да си намери тихо място,
където без въпроси да остане.
Все защо, защо, защо?
Боса, гола
ще продължа да ровя сляпо
и да питам - докога?
Времето раздвижва вятъра и кожата
се свлича на талази,
изгаря пясък във очите и е страшно,
много страшно.
Мъртва риба и изсъхнала сълза.
Ще изчакам
да си тръгне и последният палач...
И последната светулка
горе
(защо пък горе),
там бил, казват, щастливият рай,
страшният съд,
казанът и адът.
Там ще тропна с крак
и ще поискам сметка на маските.
Изобщо няма да е нахално, никак даже
нахално,
че такава ще е смъртта на ролите.
Ти ще ми смъкнеш омразата.
Аз... За по-сигурно,
ще насоча и дулото.
Нищо повече.
Дупка в пръстта. И камбана за сбогом.
© Веска Алексиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е хубаво!Иска ми се да прочета нещо по-оптимистично от теб
-
по интересен начин усещаш света
-
Знаех си,че ще го направиш...И му се зарадвах
Благодаря ти!
Удоволствие ми беше,че се видяхме
Бъди!Стикам палци за всичко! -
Мила Веси,
Един поздрав от мен
със спомен от доброто старо време
и с радост, че се запознахме:
"Шуменско
огън в косите
пламък в гърдите
патос във мислите
милост в очите
защо ли хареса
у мене фагота
а аз не умея
фагот във живота
на сакс да започна
ще си проличи
че нявга се смея
на твоите притчи
продухах и флейта
свистя с кларинета
и само за теб
тъжно кискам се
в нета
На една приятелка с уважение и усмивка!" -
Бях тук, Веси*!
И те аплодирах! -
Благодаря,че сте се сетили за мен,Маги,Ивайло,Жени! Вярно е,че 29.02 е уникална дата и се надявам да я дочакам! Благодаря ви още веднъж!
-
Честит Рожден Ден, мила Веси!
ама какъв ден си си избрала само да се родиш,
ще си бъдеш винаги млада...здраве, радост и щастие
ти пожелавам...и сърдечно, и топло те прегръщам...с обич. -
Честит рожден ден, Веси! Благословена - румена, засмена. Ив
-
Честито, Рожденичке!
Понеже тази година няма 29 февруари, а 28 е ден по-рано, затова реших да ти честитя днес!
Бъди жива и здрава! Много истински приятели, истински радости, любов и топлота! -
Благодаря ви! Не претендирам да е рзбиваща поезия,а прости думи,но чути! Да Танче...лошо е да има камбани без език.Неми.Значи сме умрели!
-
заради рибаря в мен,
който тъй и не успя
да си намери тихо място,
където без въпроси да остане.
Силна поезия!С поздравления! -
жигосват думите ти..
Боже, каква поезия...толкова силна, изкована..
прегръщам те, мила Веси...сърдечно, с обич.
радвам ти се.. -
Времето раздвижва вятъра и кожата
се свлича на талази,
изгаря пясък във очите и е страшно,
много страшно.
Мъртва риба и изсъхнала сълза.
!!!
!!!
!!! -
Разбиваща поезия!ЖИВА!
Пак ще се върна! -
Стана ми страшно, но пък се насладих на голяма поезия!
-
"Времето раздвижва вятъра и кожата
се свлича на талази,
изгаря пясък във очите и е страшно,
много страшно.
Мъртва риба и изсъхнала сълза."
!
ковеш думите
Поздрав! -
... понякога камбаните нямат езици - и трябва да ги бием с дъха си... а те пък дърпат спусъка на чувството...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
