В потайна доба, в самодивски час,
злокобна сила сякаш завидя ни.
И няма вече ние, няма нас...
И ехото повтаря: Разпиляни.
Небето ни разкъса, удушѝ ,
разпелите се птици и щурчета.
И подранила жътва – на душѝ
окървави планета ни клета.
Жътварят не подбира и косѝ,
жестоко сърп. Ни пролет, ни авлига.
Развява смърт катранени косѝ,
за болката едно сърце не стига. ...