Обичам пространството запазено за мен, пианото вътреутробно рисунъчно да диша, кристална чаша да звъни, звъни опиянена и мънички макрознаци все непрекършени, да ме поглеждат очи в очи не безпомощно - разумна раса от щастливци да срещна.
Обичам лицето ти книга, екран дълговечен, светлосин спокоен, спокоен пейзаж, как се свива в скута ми синчец небесен - не чужда цивилизация, не опустял площад - какво ли бих правила беззародишна, безтебна, без всяка педя мечтана земна мелодия...
"не чужда цивилизация, не опустял площад -" а една заобикаляща красота, внасяща уюта на мечтана земна мелодия...и той, до теб.Сърдечни поздрави,Мариола!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
"Обичам лицето ти книга, екран дълговечен,
светлосин спокоен, спокоен пейзаж,
как се свива в скута ми синчец небесен -"
Как си ги навързала логически само... Определено ми хареса!