Сред прахта на отсрешната улица,
сред море от лица, сред тополи,
те растяха без страх и приумица,
земни ангели без ореоли.
В тебеширени замъци скитаха
със карети и със вихрогони,
а навиваше времето свитъка
в битието им дни и сезони.
Той и дърпаше русите плитки,
тя цитираше стари поеми...
Как часовникът с двете стрелички
непонятно лика им променя..? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация