1.04.2014 г., 15:18 ч.

Земя 

  Поезия » Друга
669 0 5

откривам те тук
ти си глас на Земя
жена
майка
болчица моя
откривам песента ти
благовея
силицата ми взе
как да живея
тъмно е в душата ми
страдалка моя
къде да те открия
загубих се
един живот
не стига
да бъда с теб
ти си в кръвта ми
живееш
ручеи
пенливи
луди
в сърце ми живеят
и ти
единствена на този свет
жаден за теб
туарег
пустиня владее
песен
без думи
жаден за теб
планета си
сателит съм
скитник от безкрая
душко обръщах се към теб...
къде ли да спра
полетата ловни зоват ме
призрак...
вика ме
любима, спасение дири
душата ми морна...
не я прие
Земята ме вика
единствена моя любима
не ме предаде
верна е тя...
в горите зелени
отново ще спра
водица да пия
смола
да опитам
горчивия вкус на устните
нецелувани твои
обич си
нестинарко
огън си
превърна ме в пепел
да се слея с теб...
Земя
любов моя
не ще ти изневеря...
обичам те
върховете зелени
на мури високи
побратеми мои
ти елица
техна сестрица
за тебе живея
орхидея
мед
горчиво тръпчив вкус
Боже, не мога без нея...

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно е!
  • "Земята ме вика...

    Боже, не мога без нея..."
    Истинско!
  • "Облякъл" си съдържанието на стиха
    си в прекрасна художествена "дреха",
    поздравления!
  • "Земя
    любов моя
    не ще ти изневеря...
    ...
    Боже, не мога без нея..."

    И аз като тебе, zelenvik!
    Светли празници!
  • "Боже, не мога без нея!"
    !!!
    Изключително силно въздействащ стих... с тази изповед, с тази болка, идваща направо от сърцето...
    Разплака ме, Виктор...
Предложения
: ??:??