Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
253 395
2.07.2024 г., 7:44 ч.

Зенит 

  Поезия » Философска
199 2 4

ЗЕНИТ

                    … няма нищо ново под слънцето.

                                         Еклисиаст (1: 9)

 

Нищо ново под моето слънце

вече толкова много години…

Как душата ми – съхнещо зрънце –

в мрак да зърне просторите сини?! –

 

щом животът отдавна за нея

нещо чуждо е, нещо далечно…

От столетия с радост пилея

всичко земно, жадувайки Вечно!

 

Всичко хвърлил на черно-червено… –

на късмета приписва провала…

Днес на всички е всичко простено

от поета, живял за похвала!

 

И години безброй да живее,

пак не може човек да узнае

негов избор в живота кое е

и кое неотменна Съдба е?!...

 

Как да зърне просторите сини

в мрак душата ми – съхнещо зрънце?!

Вече толкова много години

нищо ново под моето слънце…

 

                                              01.07.2024, 19:35, Горно Дряново

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно!
  • Благодаря!
  • Чудесно е, искрено! Пишеш стойностна поезия.
  • Браво!
    Библейската мъдрост:"Който трупа познание, трупа тъга",също така е част от нашия живот.
    Така че, накратко се синтезират природен феномен, философско прозрение...и горчиво заключение:"нищо ново под слънцето"!
    Всичко е по вода,но водата в миг се оттича,като променя тялото и съзнанието ни...
    Специални поздрави, Рамадан!♨️
Предложения
: ??:??