nikjelev (Ник Желев)
283 955
11.01.2017 г., 21:02 ч.

Зима 

  Поезия » Друга
644 1 3

Зима

 

Настане вечер. Сняг завали.

Влизаш за минутка във нета.

Изведнъж, будилник звъни.

Кога е дошла, зората проклета.

 

Набързо изпиваш чаша кафе.

Колата, за жалост, не пали.

Висиш на спирката, като перде.

Проклинаш студа и пушиш цигари.

 

Дрънчащ отдалеч, автобусът пристига.

Успяваш и ти да се напъхаш във него.

От воня на чесън ти се повдига.

Притиснати всички, като детайли от "Лего".

 

И ето: заветната спирка за теб.

Закъснял си само час и половина.

Сняг до колене. Крачиш напред.

И правиш за другите тясна пъртина.

 

Влизаш във офиса. Токът е спрял.

Скърца от студ, дори радиатора.

Фикусът в ъгъла, увехнал, умрял.

И чуваш тъжната песен на вятъра.

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??