Пелена бяла бе застлала -
зимата за мен нощес,
без да знае, че вече съм заспала
в дантела, извезани с конец.

За бели страсти се бе размечтала
духнала към мен снежец.
И от страх веднага замълчала
 чула сутрешният ми звънец.

Нима така се е споразумяла
с онзи бял копнеж?
Та безшумно е навяла
толкоз много скреж?

О, събудих се прибледняла
отвън е страшен водовъртеж.
Как ще стигна оцеляла?!
Затруднила е и моят вървеж!

Зимата не бе разбрала,
че е нежелана днес...
А колко преспи бе създала,
за да достави радост отдалеч?!