Зимен ден
Кристални клони, кристални листа,
ала къде се потули света
с пъртини тесни и бързи шейни,
с искрящи преспи, с луна и звезди...
Развиделява се. Ранни зори,
ала зад облак се слънцето скри.
Виж - през стъклото струи светлина
и се събужда жадуван деня,
Минават несетно час подир час:
не се вижда лъч, не се чува глас.
Безлюдните улици на града
посрещат с ехидно "Здрасти!" студа.
Миражи летни в пано от кристал
покриват плътно прозореца цял.
Фъртуна зимна в полето фучи,
и жаловит стон в комина звучи.
А здрача, сетил вечерния зов,
зад хълма дебне, за поход готов.
След него язди стремглаво нощта
на вран кон... Мракът превзема света...
© Петрана Петрова Всички права запазени