15.03.2012 г., 11:29 ч.

Зимен ден 

  Поезия » Друга
337 0 2

 

                                                Зимен ден

 

 

Студ и лед. Храна за сетивата

под слънце анемично.

Замръзнала е светлината,

оцъклена и прозаична.

Просторът е висока шанца

и птици се пързалят...

Невзрачно метаболична в танца 

 земята обикаля.

Във зимата неподражаема,

сред зимата първична,

 аз също съм от мраз изваяна,

виелично-мистична.

Но на духа под снежната омая,

на мисълта под заледената тирада,

домуват в мене пламъци на рая

със пламъци на ада...

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка,но доброто винаги побеждава,даже когато на пръв поглед изглежда,че губи.Благодаря ти от цялото си сърце!
  • Във всеки човек бошуват доброто и лошото и тази борба продължава до края на живота ни.Добре си го казала!Поздрави!
Предложения
: ??:??