9.02.2023 г., 13:39 ч.

Зимен пасторал 

  Поезия
222 1 2

ЗИМЕН ПАСТОРАЛ

 

... над селото се стелва дим,
и къщички в снега се гушат,
досущ един безплътен мим –
танцува дрипавият пушек.

Заспал с кокошките, комай,
петелът спря да кукурига.
Денят дохажда с кучи лай
и трае само два-три мига.

Поточе с ноктенца в леда
си чопли дупка, че да диша.
И връз плешивите бърда
снегът полека става киша.

Дори и шепичката кал
дъхти на бабината пазва.
Вървя из тоя пасторал
и слънцето над мен залязва.

В кюмбето хвърлям стар кютюк,
дано ви топли всяка зима...
Когато тръгна си оттук.
Когато няма да ме има.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??