Зимен Пирин

2.03.2012 г., 21:26 ч.

Поезия » Пейзажна

827 0 2

ЗИМЕН ПИРИН

Натрупан сняг и преспи страшни

покриват клек и езера,

а вятърът вихрушки прашни

през тях подгонил към върха...

Оголени - тук-там скалите

сред снежни бели козирки,

чернеят зъбери, орлите

се гонят с вихри и мъгли...

Надолу улеи се спускат

към бездни шеметни в дола -

през тях проправят път, препускат

фъртуните със сила зла...

Затрупани са езерата,

а портите – като стени,

пътечка във далечината

през тях опитва да върви...

Но блесва слънце и веднага

заискря Пирин цял в разкош

и кротнал вятърът поляга –

охлабил страшната си мощ...

събрани бездни и казани

през ръбове и върхове

приветстват слънцето, огряни -

почти докосват го с ръце!

....

Земя – различна и сурова,

но без преструвки, фалш и кал –

на мене ти ми даваш много,

а аз ти давам СЕБЕ ЦЯЛ!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

fena73 (Станимир Власакиев)

2012-03-05T11:32:25+02:00

Благодаря за оценката-описал съм само това което съм видял и ми е въздействало!Идеята за в."Ехо" не е лоша-може и да пробвам...
severianin (Валентин Чернев)

2012-03-03T18:33:47+02:00

Хубава образност, стегнат строеж, прилични рими. Изказът е лапидарен, въздействащ. Няма силата на "Ой красив си, Ирин-Пирин", но е свежа дума в пейзажната поезия. Защо не го предложиш във в. "Ехо" - ще бъде точно на мястото си. Според мен стихът е явен успех. Поздравявам!