lincha (Християна Шаралиева)
5 3
8.01.2013 г., 13:04 ч.

Зимен празник 

  Поезия » Друга
958 1 2

Небето е бяло,

земята е бяла.

Сградите също,

църквата цяла.

 

Кръстът е горе.

Колко зими посрещнал.

Белее, блести,

като камък е светнал.

 

Хора прииждат,

скоро са тук.

Тука се виждат

на всички напук.

 

Стане ли вечер,

стане ли нощ,

пламват свещите

и всеки със кош,

 

тръгват, раздават,

дарове дават

и песни си пеят,

и пиене леят.

 

Празникът техен е.

Те са звездите 

и греят в нощта,

в нощта, до елите.

 

Това е народът,

това са човеци 

и в нямане вярват,

това са човеци.

 

Когато най-студено е,

най-топло е,

когато нямаме,

най имаме.

 

Туй е да вярваш,

туй е да искаш.

Такива били сме,

такива ще бъдем.

 

Небето е бяло.

Земята е бяла.

Сградите също,

църквата цяла.

 

 

© Християна Шаралиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??