Навънка студената буря бушува.
И глутница сякаш припява навън.
А тъмнината бездомна студува
и сякаш се моли за отдих и сън!
Навънка е пропаст, студена и страшна,
не зима велика, а някакъв Ад!
Във печката жива аз пак съм вторачен
и малката стая за мен е палат...
А зад пердето прозорците тръпнат.
Дано и при мен не се втурне студа!
О, страх от природата и в мене е вмъкнат,
така е, си мисля, навред по света... ...