Толкова чисто! Толкова бяло!
Вишнев цвят ли нощес е валяло?
Или в небето ангели бели
от бяло злато воал са изплели?
Вятърът гони с ледни камшици
впрегнати с бели коне колесници.
Нежни кристали под стрехите бели
тихо звънят като медни чинели.
В бяла премяна дърветата стари
с клони потропват като сватбари.
Бяла дантела плетат небесата,
в сватбена рокля обличат земята...
Толкова чисто! Толкова бяло!
Сипе се сняг над градчето заспало.
Само комини, под преспите скрити,
пушат ли, пушат, блажено с лулите.
© Генка Богданова Всички права запазени