Падна здрач, пътуваме окъснели.
Всякъде дървета, мрачно оголели.
Клони като молещи ръце се сплели,
чинно закона на природата прочели.
Мнимо мъртви, но глави не свели!
Тъжни, но изящни като дантели!
В сън заслужен нека да заспят,
сокове с нектар жаждата ще утолят!
И пак напролет, пълни с нов живот,
ще дарят с цвета си изобилен плод!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация