Дишаш ли?
Чувстваш ли?
Знаеш ли какво е без теб?
Студът бавно пълзи по земя, пълна с грубост и власт.
Обладан е дори заледеният храст.
Уличната лампа с дъх на
притъмнена светлина,
злокобно смее се над безразличната улица една.
Бялата, но грешна виелица сняг,
убива надеждата ми за живот, пак и пак.
Накъдето и да се обърнеш, виждаш само мрак.
Нима заслужавам да умра в такъв страх?