Зимна приказка...2

Зимна вечер... Вятър стене....

Снежни вихри се въртят,

в някакво проклето време

на един объркан свят...

Пътник влачи се в гората –

що ли тъй е закъснял,

напосоки в тъмнитата

блъска се изнемощял.

Сняг навял и заличил е

и пътека и следа,

облаците са закрили

пътят сочеща звезда...

Но зад оня храст оттатък –

сякаш пламък затрептя:

дáли бе мираж във мрака,

заблудена ли душа!...

... За момент е той окрилен

и разтапя се снега,

и натам с последни сили

бърза с „дървени” крака....

... в къща приказна внезапно

озарена в светлина,

толкова невероятно

чака хубава жена,

пред горящата камина

го прегръща нежно тя,

а съвсем необяснимо –

в огъня цъфтят цветя...

... Странна музика се носи

и далечни гласове –

и отново сенокос е,

веят топли ветрове.

Свежестта го упоява

пак на прясното сено,

някъде петел пропява:

първи,

втори – все едно,

а Жената го докосва

и изтръпва от това --

с любовта ѝ сенокосна,

в ароматната трева...

... Мъртав в утрото открили

го до стар, корубест дъб...

... О добър си Боже мили –

тъй тешиш Ти всяка скръб!...

05.02.2017.