Зимна приказка навън ехти,

но с край щастлив ли ще е тя?

Студ сковал е горските елхи,

И гарван грозно песента запя.

Черен ден е за народа, като вчера.

Като онзи ден и миналия даже.

Хората вървят с наведена глава

и молят се на Бог да се покаже.

Рови в кофата жена, дано намери,

коричка хляб за своите деца.

От тази приказка ще потрепери,

дори и в ада, злия Сатана.

Друг е седнал, на площада проси.

Милостиня ще получи, но отде?

Че всички днеска ходят боси,

всеки мисли как да откраде.

Засмян човечец с кожено палто,

съдрано вече от година, две

но усмивката не сваля, че защо?

Ще се радва и на топлото кафе.

Без значение е неговата орис.

Знае го и пак ще премълчи.

Преглътва глътка и със горест,

ще се усмихне и ще продължи.