Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима...
Тя е крадец на свобода, ръжда в мечтите.
Смразява с дъх,докосва с костеливост
и подчинява със коварство без да пита.
Безмилостно реална нахлува тая зима.
Непоносимо жива и осезаема в огледалата.
Съсухрена и вяла като безплодно виме,
оголена, позната,но и непозната... ...