Красивите жени са най-желани,
всички искат ги под своите юргани!
Те са идеал, мечта и гордост най-голяма,
хлътнали са много, не един и двама!
С фасадата изящна,
стойката и маникюра,
таз красавица най-пищна
винаги е с най-модната фризура!
Като от приказката взета,
разхожда се със тоалета,
кара лъскава кола,
но плаче нейната душа!...
Всяка вечер, точно в полунощ,
тиквата завръща се в реалността,
и няма фея със вълшебна мощ,
която да и избърше, ах, сълзите!
И цяла нощ, на вместо танци,
тя хапчета поглъща - цели шепи,
а понякога и прахчета - от тези белите
и най- проклети!
И идва принцът - цял шопар,
иска възвращаемост на инвестицията,
принц е, нищо, че е стар,
за да бъде цар не му е стигнала амбицията!...
А сутрин, слънцето играе
със решетките от злато,
от къде да знае,
че душата е потънала във блато!?
Но гримът прикрива белезите страшни,
на неосъществената всемирна воля,
а мечтите и надеждите тъй прашни,
стоят си в ъгъла - горките!...
Но каляската я чака във гаража,
не със десет, а със конски сили двеста,
тръгва бясно пепеляшка към коняра
и историята се повтаря - тя е много стара!...
© Добромир Иванов Всички права запазени