Шуми поточето и падат,
пъстри, есенни листа.
Тревата бавно пожълтява,
идва есента!
Далече отлетяха прелетните птици,
вятърът усили се, дъждът изгря.
Плажовете запустяха,
асфалтът се покри с белега на есента!
Тъй красива, тъй мечтана,
лекува и наранява.
Умира всичко в есента,
но тя винаги остава златна!
© Април Мартинова Всички права запазени