22.02.2024 г., 17:56 ч.

Златохлебие 

  Поезия » Гражданска
5.0 / 3
555 1 0
Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен –
нали изхранва беден и богат.
Животът диша в него. И е златен
най-клисавият и корав комат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Фъртунова Всички права запазени

Предложения
  • Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
  • На дъщеря ми Дъждът и тази нощ не закъсня... Барабани по покрива. (Минорно) Тя пак е до прозореца. С...
  • Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...

Още произведения »