22.02.2024 г., 17:56 ч.
Златохлебие
Земята е планетата на хляба.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен –
нали изхранва беден и богат.
Животът диша в него. И е златен
най-клисавият и корав комат.
Набухва той, тупти като сърце.
Пред него – казват – винаги ще трябва
да сторим кръст, щом вземем го в ръце.
Той е икона и на Бога равен –
нали изхранва беден и богат.
Животът диша в него. И е златен
най-клисавият и корав комат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Диана Фъртунова Всички права запазени
Предложения
-
-
Високото небе надвесва мислите и пропастта е бъдещата гара... Опитвам се над него да летя, с криле д...
-
На дъщеря ми Дъждът и тази нощ не закъсня... Барабани по покрива. (Минорно) Тя пак е до прозореца. С...
-
Сънуваш призрака на пролетта сред голите дървета на декември... едно кокиче - знак на близостта на д...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
