О, Учителю, прощавай -
не знаех, че това си Ти.
Смили се Ти над мен, аз съжалявам -
искам с Теб отново пак аз да се рея
във Вечните Ти Истини.

Защото Ти си този, когото Той избра -
да страда, да се мъчи,
да се откаже от земните блага.

С проникновение и сила,
с мускули, манипулация,
здраво стискайки Меча Господен -
да проправя път за Истинската Истина.
Във мраз и глад,
във дни на лудост и тъга Вселенска,
сам, почти премазан,
от Кръст, по твоя воля носен,
с ум замъглен - но не от дрога,
Ти пак ще ни научиш, ще посочиш -
Ето!!! Тя е Истинската Истина!

И ще ни преведеш Ти -
жалки деградирали отрепки,
без възпитание и чувства,
без страх от Теб, висшестоящи,
без смирение пред Неговото слово -
ще поведеш ти Своята войска -
безстрашна, вярна Теб до смърт -
в битка Истинска, срещу, против -
всяка друга истина.

След Теб и потоп!

Но аз от Правилния път избягах,
възприех странно някак си
и други, лоши и безумни - лъжливи истини.
Сгреших. Прогледнах.

Блажени са слепците.