Камбанен звън разцепва тишината,
полунощ настъпва пак.
Демоните скитат по земята,
забулени от самота и мрак.
Сенки прокрадват се в тъмнината,
грее зловещо пълната луна.
Писъци разцепват тишината,
дебне своите жертви смъртта.
Страшен вопъл заглъхва в далечината,
изгасва нечий живот.
Само споменът остава на земята,
спомен и запълнен гроб.
© Стоян Керанов Всички права запазени