Змия

12.02.2017 г., 17:35 ч.

Поезия » Философска

699 0 9

Между тревата пълзи,
съска с отровен език.
Не думи, а вик!
Тишината срази.
Дълго на слънце седи.
Увита, на голия камък,
живота си някак реди
върху пясъчен замък.
Съжалих я, подадох ръка,
нали съм добра душа,
захапа злобно ботуша,
врътна глава и се скри ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Змия

Искате да прочетете повече?

Предложения