12.02.2017 г., 17:35 ч.

Змия 

  Поезия » Философска
660 0 9

Между тревата пълзи, 

съска с  отровен  език. 

Не думи, а вик! 

Тишината срази. 

 

Дълго на слънце седи. 

Увита, на голия камък, 

живота си някак реди

върху пясъчен замък. 

 

Съжалих я, подадох ръка, 

нали съм добра душа, 

захапа злобно ботуша, 

врътна глава и се скри

в първата дупка. 

 

Спасих се, но взех си поука! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези змии не са страшни Васе,поне знаеш ,че хапят. Оригинален изказ,хареса ми.
  • Както си добра душа, добре, че не си се опитала да я погалиш, Василке!... Харесах!...
  • По-добре "змия", отколкото - "лукава лисица"...!!!
  • А така на змия вяра да нямаш!Поздрави Васе!
  • Харесах Васе. Браво
  • Никакви поуки няма да ни избавят окончателно от змиите, но дано поне ни избавят наполовина. Харесах, Васи!
  • Много често става така. Подаваш ръка и те хапят. Хубаво си го написала!
  • Права е Ивето. Важно е да си вземем поука. Харесах!
  • за съжаление има много такива змии и ухапването обикновено не е само едно. Поуките също не са малко. Силен стих!
Предложения
: ??:??