31.12.2010 г., 14:51 ч.

Змиярник 

  Поезия
612 0 0
Сам изтрих ги безславно –
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели –
змии, изпредени с шепоти.
Търсят жлъчен подслон,
пак пълзят към сърцето ми.
В гняв и болка извиха се –
вени, в обръчи сплетени.
Издълбаха безсрамно
грешен плод със обети. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Предложения
: ??:??