Знаеш ли как всяка нощ заспивам? Кажи?
Знаеш ли колко трудно е? Знаеш ли как боли?
Знаеш ли какво виждам, като затворя за миг очи?
Виждам всеки момент, в който ме нарани!
Знаеш ли колко трудно е да отворя очи сутринта?
Знаеш ли за какво мисля и за какво копнея през деня?
Знаеш ли с колко мъка пиша този стих сега,
като всяка мисъл обзета е от тъга?!
Знаеш ли защо винаги тъжни са моите очи?
Знаеш ли каква болка им причини?
Знаеш ли защо търсят пак теб в нощта?
Аз знам, защото единствен си за тях на света!
Времето ще минава, а те ще търсят твоите черти.
По звездите ще гадаят къде си ти.
Дори друг да има до мен,
пак ще се надявам, че ще се върнеш някой ден!!!
© Красимира Бакалова Всички права запазени