Като охлюв нося си къщурка –
само са рогцата ми навън.
Тясно е, но в нощите щрапурка,
от Луна роден магичен сън.
И меда, и жилото опитах –
част от вас, мечтите ми не са.
В къщичката си отглеждам скрити,
милион вълшебни чудеса.
Имам си и мъничка градина –
шарени цветята ми цъфтят.
Падна ли – поплача и ми мине,
вятърът за мен е като брат.
Нежно сутрин сплита ми косите,
свири ми в комина – с тайнствен глас,
а адресът? Моля да простите!
Уличката скрита е от вас.
Ако този свят ви наранява,
по врабец пратете писъмце.
Знайте – има къщичка такава –
с малко дворче, котка и сърце.
© Надежда Ангелова Всички права запазени