Едно
сакато
птиче
ме
погледна.
В
погледа
му
аз
видях
вселена.
Опита
да
запее,
но
замря.
Гласът
му
секна -
стрък
прекършен.
Заседна
в
гърлото
на
есента.
И
зима-албинос
в
студеното
око
го
всмука.
Политнаха
надолу
ледени
перца.
Знаех,
то
никога
не
ще
пропее.
Без
неговия глас
ще
дойде
пролетта.
В
кална
локва
поглед
ще
умие.
В
отражението
ще
се
раздели
с
света.
А
котешките
стъпки
ще
изпишат
с неясен
почерк
знака
на
смъртта.