Толкова е просто да обичаш!
Както дишаш, както вкусваш хляб.
Даже да те стрелят и посичат,
пак успяваш да останеш цял,
щом сърцето ти е вкоренено
в другото обичащо сърце;
щом у теб една душа-вселена
пълни с обич цялото небе...
Толкова е лесно да ме имаш! –
Както капчица отронен смях.
Само ме повикай – тъй, по име,
но да чуе цялата Земя.
© Елица Ангелова Всички права запазени