Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено.
С лице открито – мито с бистра съвест.
От душа ти благодаря, Господи, сбъдна
дълго бленуваната моя среща с Тебе.
Низ болки е надвил, мъдър е и знае,
че и над стрехи с обич пушат комини.
Случва се сърцата и зад четири стени
ту като звезди, ту като слънца да греят. ...