23.04.2018 г., 0:28 ч.

Зов за помощ 

  Поезия
890 3 2

Сърцето ми не издържа –

иска да спре!

Душата ви страда –

всяка нощ и ден!

 

Болката не спира, напротив,

увеличава се с всеки ден.

Този ужас как искам

един път за винаги да спре ...

 

Моля те, ела и ме спаси от смъртта,

чуй ме,  полужива викам те сега.

Ако не дойдеш, повярвай ми 

аз наистина ще умра ...

 

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Дам... Любовта тежи като камък на сърцето тогава и само тогава, когато ни липсва, а знаем, че всичко вече е приключило. В този стих откривам тъгата и болката на едно сърце от изстрадала любов, може и да бъркам, но така го усетих, приеми моите поздравления за това много хубаво и в същото време много тъжно стихотворение, хареса ми, поздравления, браво!
Предложения
: ??:??