murjoflos (Александър Митков)
88 50
5.04.2017 г., 0:13 ч.

Зверове-кокошки 

  Поезия » Философска, Гражданска
510 0 2

Клюскащи зрънца на пътя,

с покорно сведени глави,

чакащи нощта, за да се сгушат в къта,

спокойно спящи в мека перушина до зори.

 

Бягащи от кучета и котки,

с боязливо свити сърчица,

къткащи внимателно в скривалища и дупки,

страхливо мътят, малките си крехки яйчица.

 

Гневящи се от собствената слабост,

от чужда смелост, доблест, доброта,

ставащи чудовища без капка свян и жалост,

сляпо тъпчат падналия с остри нокти на крака.

 

Гледащи кървавочервени драми,

с ококорено широко, немигащо око,

разпалващи се лесно от безмилостни закани,

подло удрят, с клюн жесток, в бялото месо.

 

Превръщащи се в зверове-кокошки,

с попаднало случайно оръжие в ръка,

опияняващи се с сила, власт, пестници мощни,

вечно утешение за пилци-хора с идеална нищета.

© Александър Митков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петела се пъне, дере, кокошките си питат ушите... Нямаше толкова стреснато да се кокорят, ако не чуваха нищо. Иначе са мили създания.
  • Интересно оприличение.Съвсем на място.Идеята ми допадна.И четейки това за ококорените очички,в невежата ми глава се породи въпроса,над който никога не съм разсъждавала-имат ли птиците уши,ако имат-къде са,и чуват ли изобщо?Хмм,Ще питам Гугъл
Предложения
: ??:??