Погледнах тази нощ звездите –
красиви, парещи, добри.
Разпалиха в ума ми дните,
как с теб ги следвахме сами.
За миг щом зърна ги обаче,
разтърсват ме със своя плам.
Далечни, карат ме да плача,
една от тях и ти си там.
© Данаил Таков Всички права запазени