30.11.2017 г., 13:38 ч.  

Звезди 

  Поезия » Философска
457 0 1
Високо застани. Над всичко земно.
"Звездите са звезди, защото са високо!"*
Над пошлост, завист, алчност и поквара.
Над малкото селце, сгушено в планина,
гледам звездите и си спомням за някога.
Когато бяхме малки момчета, деца.
За нашите игри и детските ни мечти.
И тогава звездите бяха тъй ярки както сега.
Толкоз близо сякаш ги докосвам с ръка!
Нощ е, но светят ярко, светло е в моята душа!
Спомням си за лятото и Любовта.
Наслаждавам се на тази гледка чудесна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??