Политала съм толкова високо,
че хората изглеждат мравки чак
или метлата вярната посока,
издирвала е от зори, до мрак.
Небето неотклонно ме привлича,
крила си плетох от какво ли не,
от плитките на влюбено момиче,
от гривата на волните коне.
Веднъж дори опитах от коприва.
Понесоха ме кой ги знай къде.
Помислих си, че много ми отиват,
какво от туй, че пари и боде? ...