9.12.2009 г., 20:50 ч.

Звездице моя 

  Поезия » Друга
890 0 10




Моя Звездице далечна,

като сълза,

отронила се от луната,

с мека светлина трептиш.

Сиянието ти

в очите ми е спряло,

а затворя ли ги -

все пред мен стоиш.

 

Знаеш ли,

че нося те в сърцето -

там слънцето

не може образа ти да обезцвети,

а вечер

сред всички звезди в небето,

най-ярката

си ти.

 

Далечна Звездице моя,

трепкаш с магична красота.

Дали ще мога

някога да те докосна

поне

с душа...

 

 


… светлина



 



 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??