Звездите на душата са слънца,
оставени във нечии очи.
Усмихваш ли се още
на прекрасен и внезапен тон,
събудил Небесата...?
Или забравил Вечността
забързан крачиш
по сивото крайбрежие...?
И облаците - нечии крила
отнасят сънищата ти
като забравени мечти.
© Диана Бойчева Всички права запазени