Звезди се белеят с плътта си нетленна.
В оксиженни пирамиди и плеяди
пустинни.
И мръщят се птици, в горска зеница.
Че вятър нахапва небесен светилник.
С ангели лунни и манна мъглива.
Не забравяй Боже, крилата на щорма!
Да съм вятърна самодива и безветрие
кротко.
Не забравяй Боже, да омесиш нафора,
че сит на гладен не вярва!
Не забравяй Боже, да снемеш товара! ...