Да...! Вълшебно... като в приказка за Пепеляшка. Тя излезе тайно и се впусна в ласките на нощта. Нямаше никакво време за губене. Бе чакала този миг толкова дълго... Имаше само минути, преди часовника да направи десетина обиколки около оста си, за да върне ,,принцесата" отново в кревата. Преди каквито и да е случайно минаващи силуети да разпознаят скритите сенки в мрака, преди да е загубила себе си под натиска на цялата илюзия........
Отдавна... тя не бе го виждала,
изминали петнадесет години...
Заключила във себе си идилия,
за една любов, в онези, ученически години.
Случайна среща, събра ги за минути,
а може би навеки раздели!
Чуват се в тишината звуци,
греха събира две души.
Видях ги през прозореца как тичат,
с копнеж, телата си да доближат...
Трепереха ръцете им изстинали
в прегръдка слети, как горят...
Притаих се... за да чуя нещичко,
любопитството в мен надделя...
Тя сочеше небето и му шепнеше...
-"Виждаш ли я, твоята звезда?"
А той смути се... някак в полумрака,
подигравателно... усмихна се дори.
-"Каква звезда... това е само паяк"
... премрежиха се двете ù очи....
Не каза нищо... тихичко избяга,
пантофките не стягаха, уви...
Боса бе дошла, за да целуне мрака,
с една мечта... завинаги се раздели!
Наричаше я той "звездичка",
забрави тя... да гледа към небето,
загуби звездната си сила...
с годините залезе... и не свети!!!
© Нони Всички права запазени