Звездни мемоари...
Звездни мемоари...
Във есенната вечер гледам залеза-
притихнал и неволно натъжен,
защото и Животът сам, оказа се,
ще свърши неизбежно някой ден...
... А сменят се сезоните в годините,
преди барута виното открих
и по-добър живота стана с виното
макар и с него често да греших...
Сега, когато времето изминато
опитвам се да превъртя назад,
аз знам: понеже с любовта и виното
все пих на „екс”- съм с грехове богат,
но в тия „грехове” сега се връщам,
(отдавна вече опростени днес),
и искам да ги изживея същите:
на залезът с изящния финес...
И за това, настроен мемоарно,
живота да повторя съм готов:
отново в кафенето тротоарно
да срещна пак, и Първата любов...
И чувствата забравени отколе
да ме разтърсят във страстта си пак...
... А с вечерта- илюзия за Пролет
довява закъснелият южняк...
Коста Качев,
21.02.2015.
© Коста Качев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аплодисменти! Въпрос на смелост е, а не на възраст.
-
Всеки иска да изживее отново младоста, но уви- не може! Поздрав!
-
Със сигурност и аз бих искала да се повтаря този толкова сладък и толкова страшен живот, но времето е неумолимо, макар че самият Живот продължава... Много харесах произведението, въпреки тъгата по отишлите си години, лъха и някакво спокойствие, някаква уравновесеност, поне такова е моето усещане и виждам че е написано от майсторска ръка. Поздравления, господине и нека си остане за дълго илюзията зя Пролет!
-
Много ми хареса!
-
Разтърсвай със стихове.
-
Рано ти е още за мемоари....Но пък " Звездните " са особено хубави...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Познато на всеки...
Звезден стих си сътворил, Коста.
С полъх на "илюзия за пролет"!
Много, много хубаво!