1.06.2011 г., 17:07 ч.

Звездоброец 

  Поезия » Друга
1709 1 39
Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.
Превръщам замъците в лудници
и трупам в тишината силуети.
Душата ми е тъжна блудница,
събираща огризки от банкета.
Но няма те. Сънувам те навярно
и искам при съня си да остана.
Но няма те; в просъница те мярнах –
отплуваща зад девет океана. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Предложения
: ??:??