Искам да потъна в лятното безвремие,
хладка вечер, в пластовете тъмнина.
Звездни песъчинки на небето,
уж броя ги, все се връщам на „една“.
Но какво пък, кой ли бърза?
Ще ме чакат, запечатани в мига.
Взираме се тъй усърдно...
А те броят ли нашите лета?
© Даниела Всички права запазени