Над мен камбаната звъни

и със гласа ù Бог ми пее,

Духът ми рее се във висини

и в ангелски пух нежно се люлее.

Красиво ми е, светло и така

свободно, волно, празнично и чисто.

Прекръствам се с олекнала ръка

и  в мене всичко мигом се пречиства.

Да можех всеки ден да чувам аз

гласа камбанен като милостиня.

Бих молила се пламенно, в захлас,

на делника във сивата пустиня.

Бих молила се и заради вас -

чеда човешки - праведни и грешни,

когато дойде сетният ни час,

с усмивка Старата с Косата да посрещнем.