Точка е всеки етап изживяване. Трудно след нея се пише начало. Изстрел по листа. Мишенно повтаряне. Някак логично боли - да прощавам. Цикъл е всяка секундичка дишане. Идва спонтанно и в мен циркулира. Сякаш наясно, че после ще липсвам и... точно тогава най-много умирам. Млада съм външно, с лице на момиче. Нищо, че вътре съм по-остаряла. Моят живот не е бил за отличен. Нито измерван по някаква скала. Толкова кръгове в мен ще надипля - сили да нямам след тях да започна. План за живот ще остане. Щом стихна.
Приятно ме изненадахте!
Кадир, всъщност много мислих за финала на стихотворението, дали да е "И последната точка" или " И е първата точка", но никой не знае какво е после и дали от там започва нещо друго... за това аз го приемам като край.
Благодаря на всички!
"Толкова кръгове в мен ще надипля -
сили да нямам след тях да започна."
Силна си, истинска, и пишеш зряло и осъзнато!
Всеки край е ново начало Елишка!
Поклон момиче!
Благодаря ви!
Руже, права си. Усещането е, че докато живееш няма план, по който да го правиш.
План по точки (етапи), се получава след преживяното. Нещо като план-конспект, а
крайната точка за всички е смърт, за да е завършен цикъла-живот. Наистина си е някакво
мое усещане и настроение, правилно си ме усетила, но луди мисли са ме налегнали, не за друго
Смъртта е рожденният ден на вечността за Сенека, но за Реймънд Мууди - има живот след живота!Така, че просто трябва да се прескочи тая "точка" на предел!
Ободрително е да си поровим съзнанието след подобен стих!Поздрави, Елишка!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И понеже погледнах коментарите - аз бих сложил "поредната точка"