kalides
34 резултата
Сърцето ми е рядка птица,
а твоето е като остър нож.
Два свята, основани на измислица,
два звука – един лишен е от разкош.
Сърцето ми е ледената шапка, ...
  805 
Аз... и то (взе ми химикалката)
Не е нужно да поглеждам през прозореца. Достатъчно е само да чуя шума на гумите на колите, за да разбера, че е есен. Специфичният звук от минаване по мокър асфалт, където капчиците от дъжда оставят следи, се е просмукал в съзнанието ми. Но аз не искам да е есен! Вярно ...
  1552 
  1001 
  1084 
Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...
  1803 
Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи. ...
  1009 
Слънцето потапяше своите лъчи в далечния пуст хоризонт. Скоро щеше да залезе и за пореден път да измине разстоянието, което вероятно така добре познаваше. А Джоун тичаше и не спираше. За нея нямаше ден и нощ, защото съзнанието ù не се съобразяваше с тези стандарти. Тя просто се чудеше на огнения кръ ...
  1290 
  1880 
  994 
  927 
  1098 
  838 
  1000 
  1076 
  990 
  1398 
Скоростно завъртане...
Причерняване... Припадък.
Колко още от това ще има?
Въртящи се снежинки,
запълват всяка празнина, ...
  775 
Мълчах...
От дълго време насам мълчах.
Дали, защото нямаше какво да кажа,
или просто не смеех да говоря...
Премина... времето изчезна... ...
  787 
Едно сърце, изгарящо в желания, мечти и сладост,
друго замръзва бавно в завист, мъка и омраза.
Твърде лед е насъбрало,
топлината не би могла да го стопи.
Слънцето безсилно моли, усмивката стои сама. ...
  902 
Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная, ...
  968 
Къде е границата, където се
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова? ...
  837 
В живота си всеки човек се налага да се раздели с някой близък - малко или много познат. В такива моменти хората са тъжни и се питат защо точно този човек си е отишъл и защо изобщо съществува тъгата. Съвземат се и си отговарят, но само на втория въпрос, защото само той има отговор. Та ако не съществ ...
  1817 
Да видиш
Прозвуча неговото име. Кратко, ясно и някак сковано. Може би, защото го казах аз. Точно както не очаквах, очите ни се срещнаха. Неговият поглед - завладяващ, дълбок, таен, изгарящ всяко скътано кътче от чувство, но някак студен, без угризения, с лек хлад, нежен и толкова раним. Ала очите му ...
  1286 
Ангели
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...
  1164 
Студено добър
Уж казват, че погледът му е парещо слънце,
а щом го погледнах, видях само лед.
Уж казват, че усмивката му ще те затопли,
но когато се усмихна, стана по-студено. ...
  820 
Среща
Да се запознаем...
няма да е трудно.
Да поговорим...
следваща стъпка. ...
  763 
Какво съм аз?
Вятър, реещ се в простора,
слънце, греещо навсякъде?
Проливен дъжд, сълза гореща?
Поглед сляп, усмивка нежна? ...
  1270 
Някой
Спаси ме от това,
което съм.
Спаси ме от това,
което предстои да бъда. ...
  836 
Мечта
Ще останеш ли, ако си тръгна?...
Ще ме потърсиш ли, ако ме няма?...
Ще бъдеш ли себе си, ако те помоля?...
Ще ми помогнеш ли, ако ми трябва помощ?... ...
  1335 
Прочети това!
Не е извинение -
няма за какво да се извинявам!
Не е молба -
не ми трябва помощ! ...
  862 
Утре ще те срещна.
Ще бъда облечена в бяла коприна
и като на сън ще заговоря.
Гласът ми ще бъде
мек и магичен ...
  1322 
Застрашаваш бъдещето си,
имал си минало.
Губиш любов,
появява се друга.
Работиш усърдно, ...
  1008 
„Сам във мрака,
обгърнат в тишината..."
Тези думи толкова банални,
звучащи ми дори преди и жалки,
сега са истина! ...
  902 
Душа на безследно изчезнал
Познавах един човек - бездомник. Между два блока имаше тясна улица с една единствена пейка, на която той нощуваше и въобще живееше. Много хора го подминаваха щом го погледнеха или изобщо не го забелязваха. Просеше, но не крадеше. Бе благодарен на всеки, който пуснеше по ня ...
  2278 
Предложения
: ??:??