lunnoto-momiche
11 results
Котешка серенада
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Essays
Вървите през мръсните български улици и се надявате нещо интересно да ви се случи. Хем познато, но и загадъчно. Какво ли не вършим заради капризи. Хм... Може би гатанка? Сигурно вече се смеете и се чудите защо точно гатанка, а вече се питате преди колко хилядолетия сте били деца и ви е било интересн ...
  2274  2 
Вълча мъгла
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry
Ти си като вълчата мъгла,
като косе босе от хартия
и изсъхнали листа,
като ламя с избягала глава
гризеш резенче от ябълка - ...
  839 
Наследница на Прометей
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Prose » Others
Всеки ден е един и същ - бяло и черно. И така се точи времето - като черно-бяло стълбище. Единственият начин да захвърли раираната си дреха бе да избяга от вечността. Към скъпия телевизор пристъпва бавно силует, уморен от абаносовата си сянка, за да се огледа по-добре. За да види отново отражението ...
  901  1 
Елипса на нечия забрава
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние. ...
  1149  1 
Последният край
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Моят край лежи на дъното
като потънал кораб във скръбта,
която никой няма да изпита,
а страница след страница
изтича времето на всички нас. ...
  834 
Криле от бляскавия мрак на нищото
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Заставам на високата скала,
постлана меко с мъка и думи отчаяни.
Една стъпка, после втора.
Угасват в бъдещето две усмивки.
Огънят в гърдите ми нежно ми говори, ...
  813 
Червената пътека
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Посях толкова надежди в теб,
но плевелът на твойто безразличие ги задуши.
И като разочарован от реколтата орач
зовях с косата си Смъртта,
а Червената пътека стана път. ...
  835 
Бягам
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Бягам от теб,
от огледалото на собственaта си душа.
Изпращаше ми мисли,
които отдавна трябваше
в прегръдките от плевели ...
  840 
Убиец на минало
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Лазиш по целия ми ум
и там си свил гнездо от думи
и като някакво виенско колело
рисува то онези спомени,
които не искам да забравя. ...
  1157  3 
Заблуждение
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry
Накара ме да вярвам, че те има,
а също, че очите ти са сини.
И всеки ред, от теб написан,
от разума ми с всяка дума взима.
Накара ме да вярвам, че има слънце ...
  818  1 
Пейзаж на самотата
lunnoto-momiche (Виола) lunnoto-momiche
Poetry » Other
Необятно поле,
където никой не иска да сее или сподели.
Дрехи,
които никой не иска да облича.
Огледало, ...
  990  1 
Random works
: ??:??